Село няма

Зад всеки ъгъл песните на самодивите ехтят
и срещат право във очите ти простора.
Над селото едно небе е паднало почти
и е премазало овце и кучета и хора...

И още малко тъмнината да заключи
за идване единствения път останал...
Из селото се плъзна черна клюка -
че ... Господ село си няма.

Дали...или

Хайде, Самота, ще си играем пак на криеница дълго.
Откакто спрях да ползвам входната врата,
от сто-годишнината на последното ми влюбване...
ту идваш, ту си тръгваш ... И кое ще е сега?

Хайде, черпя водка с портокал - не си ли жадна?!
Не си ли тук за да празнуваш някоя победа!?
Откакто спрях да паля свещ във храма Му
ти все ме пиеш като някакво съмнение...

Дали ще съм достойна пак да заобичам?!
Дали ще ме прегърне някой отегчена?!
Дали ще преоткрия този свят като различен?!

Ще бъда ли.. или ще се застрелям?!

***

Погребахме и другата си баба.
Внезапно. Смътно. И необратимо.
Баща ми каза, че е вчера сякаш...
когато го е изпращала на училище...

Видях че мина сянката й по стените...
Отиде пак на двора за да храни
кучето, кокошките ... и дните си...
но днес неместо с хляб...
                      с сълзите на баща ми.

Знам, че не е случайно

Господи, знам че ти е омръзнало моето хленчене
и като бездомно коте пред вратата ти да се навъртам...
Знам че Ти си измислил тази шибана Вечност
която липсата на толкова любов е позакърпила...

Ти си този който вижда ,решава, отнема
първо събира, после разделя и тегли чертата.
Много животи излизат верни на теорема.
Моя е грешен. И в часовника. И във датата.

Хиляди пъти изкрещях “ Искам си кучето!“
И ти ми го върна.Просто така.(Съмнявам се.)
Знам, че Господ случайно никога нищо не връща.
И когато пак ми вземеш... ще е всичко в замяна му.

Безсмислено стихче

Не мога повече да се надявам на небето,
дори земята чезне под краката ми и се изгубвам...
Каквото и да сторя все е дело на ръцете ми...
с сърце отдавна нищичко не си е струвало...

Една снежинка кацна на перваза ми...
и се стопи под стъпките на бързите врабчета...
Не я пожалиха и я прегазиха...
преди да се научат да летят задето...

Едно такова е нелепо всичко сутрин
и вечерта заспива винаги със хапче упоена.
За да не помни , да не страда, да не вкусва...
един живот препълнен със безвремие....

И аз така от вечерта се уча... не прощавам
на себе си, за да простя на онзи горе...
От утре знам и той ще спре да се надява...
от осмия етаж да ме събори.

***

Какво ти става, Господи?!Какъв си ти?!Какво си?!
(Дори човек не мачка с крак до изнемога ...)
  Човешкото сърце на много носи...
Ти още колко по толкова можеш?!

Проклинам името си дето са ми дали в твоя храм.
Проклинам те и теб и седемте окръжности на Ада.
И пред едно дете, заклано от баща си, ме е срам,
че те наричам Господ. А пък ти си Дявола.

Когато съм щастлива съм нещастна (2)

Когато съм щастлива  - съм нещастна.
Забравила съм пак "къде ми е местото".
Защото трябваше със Дявола да се разплащам
преди да ме възнагради със нещо Господа.

Защото изкатерих триста стъпала към небесата,
а даже педя не пораснах по-голяма....
И някои и никои ме тъпчеха в краката си...
когато никого и нищичко си нямах.

И не посмях да се усмихна даже и фалшиво
преди да мога сам сама да се погледна във очите.
Когато съм нещастна - съм щастлива...
защото знам цената само на сълзите си.

Научих....

Преминах толкова пъти през Ада...
и само едничко научих -
комуто е писано да страда...
не може да му го изстрада кучето.

Водно конче

На покрива седеше лудата
и лекичко поклащаше краката си...
Отдолу някаква тълпа
със викове пространството напълваше...
и по земята пъзелно намята отпечатъци.
Един натам... един насам...
внезапно се разтичаха
и шалчето на лудата във въздуха
една ръка успя да хване.
Отгоре някак всичко ти изглежда...
сбъркано.
И да го видиш - няма да повярваш!

И както си седеше - просто скочи.
И някак се скъси небето до земята.
Сълзата ми е като водно конче.
А падна точно във сълзата ти.

Какво като съм млада

Какво като съм млада...
Тя кръвтта е вино,
а пък виното почти като водата...
Аз изплаках всички ви
и всички ви изстрадах.
Детелини....
колко тясно е полето....
Чакам своята камбана.
Двадесет и пет години.
Знаеш ли...
ако остана
няма да ми се размине.

Накрая

Студено ми е
както никога
в предишния живот не бе.
Болят ме и ръцете, и душата,
и очите...
Накрая казват,
че е някакъв тунел...
Не е тунел... а само ...
само ...
безразличие.

Нека слепия да поведе хорото ми

Света ми стана тесен. И решетен.
Затвор за мисли. Чувства. И решения.
Застрелвам го. Осъждам го. Обесвам.
И все съм в него. Цялата. Разполовена.

За тъжното му плача. Като камък.
А аз не плача. Може би небето.
Намирам се. Изгубвам се. Намразвам.
Събарям го. И изневяра. Клетва.

Преборих се и се предадох.
Дори дъжда минава през просото.
Нека ме боли. И нека страдам.
И нека слепият да поведе хорото ми.

Вярвам сляпо

Вярвам сляпо ( С очи се терзая)
Има някъде Бог (За да презирам)
Че моята вяра ( сякаш гроб) се копае
отвътре навън. И ме зазидва.

“Faith Is A Promise To Yourself Not A Wish For God.”

Никой

Един обесен призрак на стената -
виси единственото ми съмнение.
Че ако имах време да съм някого,
не ще да ми остане - да съм себе си.

На Дани

Развеждам се със теб любов.
Обичах друга много преди тебе
и пак си я обичам аз...
до гроб.
А както се оказва -
и след него.

Времето е тъжно (2)

Времето е тъжно. В смачкана поема.
Някой го е губил. За да се намери.
Времето е тъжно.Дявол да го вземе.
Някой се е влюбил. За да няма време.

Винаги се е целувал.Само с тишината.
Нежните му устни. Днес са мълчаливи.

Времето е тъжно.Той го е пресмятал.
Няколко нощи. Плюс непростимото.

Малко сме хора (1)

Все децата плащат. Неплатеното.
От нелюбовите. Душите разпиляни.
Че никой не е никога готов. Със времето.
А времето със лихвите ни подминава.

И после ставаме жестоки.Бесим някого.
И съдим. Сякаш някой ни е учил.
Ех, да имат в повече да заплатят децата ни.

Че малко сме хора. И много сме кучета.

Какво е

Ти знаеш... какво е....
Какво е?!
Какво е да разрежеш нощите?
Окъпани във спомени и залези.
Да минеш под венчилото на Господа.
И от любов да се намразиш?!

Какво е да изстинеш от претопляне?!
Да пиеш изгрева със своята отрова.
Да убиеш случайно. Дори и нарочно.
Да изстрадаш един.За да страдаш по много.

Какво е да помниш предсмъртна молитва.
А с Дявола да изтъргуваш Рая.
Със срока на куршум ще те попитам.
Защото никога не искам да го зная.

Сълза

Не се отронвай. На две ще те скърша.
Ще секнеш на влага. Безмерна в очите.
Аз не плаках за него. Защото се свърши.
И Бог е свидетел. Не плача за никого.

Не се отронвай. Мога да падна пред теб.
И ти да потънеш. Не съм ли обичала.
Eдна детелина. В безкрайно поле.
Ща помълча. Аз не плача за никого.

За нищо на света

Годините ми вдъхновяват дните.
Потъпкай ме. Да бъда себе си отново.
(За нищо на света не бих опитала
дали горчи изпитата отрова.)

Годините ми вдъхновяват дните.
Ще закърпя и най-дълбоките рани.
(Гледай ме право в очите,
как не умея да страдам.)

Уморих се

Уморих се от дребните хора. С дребни души.
Дето все ми повтарят, че да порасна е време.
Аз пораснах. Можеш ли да ме виниш?!
След толкова любови. Смачкани в поеми.

Уморих се да ме съдят.Дявола и Бога.
Недостатъчно добра. И недостатъчно красива.
Носех си кръста. Тайно във джоба.
С последната вяра. И ти си отиде.

Уморих се от смирени. И от все недостижими.
Някой ме благослови. И ме наказа.
Като се опомних. Вече бях фалшива.
Уморих се от любов. Която е омраза.

Тогава

Ето го и моето "тогава"!
Тогава, когато ще свърши.
Искам да литне първия камък.
Безгрешните пак да ме съдят.
Искам залезът да закапе -
кръв от изгорелите ми нощи.
Искам да стана на камък.
Да не чувствам.Изобщо.

И ето ти моето "тогава"!
Със него и ти да се свършиш.
Да пламнеш във своята ярост.
Да се застреляш. От мъка.

Кога се дава прошка

Кога се дава прошка?!
Ако Юда е простил преди да продаде
най-достойното от себе си -
едната вяра.....
Аз не искам да съм тази,
дето може да прощава.
Аз отвътре съм сурова.
И навярно е наследствено.
Незнам.
Продадоха ме
най-любимите ми хора.
Трябва да са ми простили,
че не струвам много.

Ти ли си?!

Ти ли си ,Господи!? Дошъл си ми на крак.
И утрото лъчите си потръпвайки начупи.
Усетих Те. Смъртта се преоблича пак и пак.
Гримира се във ролята на проститутка.

Ти ли си ,Господи?! Да не е късно за умиране!?
Душата ми изгаря всеки път по залез.
Всичко е въпрос на време. Да избирам.
На каква цена ще се намразя.

Ти си, Господи. Познах те по очите.
Пари ми отвътре. Плача и се смея.
Имам чувството ,че нещо ще поискаш.
Поискай го! Защото ще живея!

Не се страхувам от смъртта

Не се страхувам от смъртта. Нарочно.
Един живот живеем всички. И е смътен.
Смъртта е изкушаваща като любовница.
Но й звънят онези само. Мъртвите.

А аз напомням на пътека. Невървяна.
На стръмен порив. И откупени билети.
В душата ми смъртта ще се завари. Разпиляна.
С куршумите,които са приспивали конете.

Времето е тъжно (1)

Времето е тъжно. Някой го е губил.
Случих се на много. Никого на мене.
Самотата е порок.Неизречена присъда.
Искам да съм слаба. Искам да съм смела.

Времето е тъжно. Някой го е губил.
Храмовете чакат. Зейнали вратите.
Ако се застрелям. Може да се влюбя.
Ако съм щастлива. Ще се превъзпитам.

За какво ми е църква

За какво ми е църква?!
Ще се паля от Дявола.
Ще се събера, за да настръхне
твоя Господ от появата ми.
Ще срина вярата на храма Му.
И ще го обичам като Юда,
за да го продам.
Кажи Му ,че това ми е останало.
От всяка любов.
Обида и срам.

За какво ми е църква?!
Ще се съблека като икона от безверие.
Кажи на твоя Господ, че е късно.
Аз съм и пътят. И времето.

Пречиства като щастие

Само пред Бог ли се кръстиш?! Имаш ли име?!
Очите са тихи, когато зад тях е валяло.
Има време да се върне всяка истина.
И после неизбежно се намразваш.

Тази твоя гордост заприличва на обич.
Бог се взира в болката, когато я изпраща.
Не Му се кланяй. Да се мразиш повече.
Всеки дъжд пречиства. Като щастие.

На инат се става човек

На инат се става човек. От палячо.
И от скръб се каляват сълзите. Да спират.
Искаш да ти правя номера. Да се премятам.
Искаш да съм хубава. Да се гримирам.

Искаш ли да те науча на един урок?! Безплатно.
Аз съм твърда. Не си извивам ръцете.
Като ми е евтино не ми се плаща.
А за всеки цирк маймуна е сърцето.

По въже се ходи само със затворени очи.
Иначе защо да се страхуваш?! Ще се случи.
Толкова палячо. Повече не си.
Аритметиката знае. Но е скучна.

Под моето крило

Разлистваш душата ми, защото не умееш да четеш,
както правят мъдрите - в очите.
И после ме твориш отново, за да спреш
да се съмняваш, че съм истинска.

И така в перото ти съм всичко чуждо и еднакво.
И залепвам върху страниците ти - от изтощение.
А думите ти влачат само тишина и плакане.
Защото са преписани. Опитомени.

И под моето крило - на птица уловена,
често ,често с недослава се завиваш.
Всяка крадена душа не става за летене.
Да си различен значи, да се сливаш.

Като теглиш чертата

Застреляха старото куче. Хуманно.
И заспаха дърветата в тихия двор.Примирено.
Времето тръгна.Утре къщата си ще запалиш.
И ще грейне небето.От безверие.

Като теглиш чертата. Остава синджира.
И от дулото ще видиш само тихата му смелост.

Кучето след господаря си единствено умира.
Ти не знаеш... колко истински си се прицелил.

Най-дъждовния ден

Родих се през септември. В най-дъждовния от всички дни.
Времето не спря да ми се мръщи. Мама се разплака.
Хората й шепнеха, че по вода ще ни върви.
Но не. Мама се качи сама на влака.

Дъщеря ми също през септември се роди. В дъжда.
Аз не казах нищо. Помних и не плаках.
Мамо, този път ще тръгне по вода.
Защото в този град не спират влакове...

Последно

Очите ми парят. Ръждясват от взиране.
Ще закапят сълзите пред есента. (Защото са плахи.)
А аз се правя на инат. От смърт се умира.
Но само веднъж. (Ще го протакам....)

Нали съм човек. По кучешки примирена.
Мога да оставя завет. И прозрачност.
Децата ми да не разплитат времето.
Ще имат двете ми (изписани) тетрадки!

Аз съм мъртва

Аз съм мъртва. Тиха като пясък.
Само вълните солено галят чужди зеници.
Аз съм толкова мъртва. Като скок от тераса.
Като нож от стомана. Забоден във птица.

Аз съм мъртва. Черен облак над антени.
Разкопчана риза. Път напукан от пресичане.
Аз съм толкова мъртва. Монета строшена.
Не страдам за теб. Умрях от обичане.

Небето е червено

Небето е червено! Небето е червено като Ада!
Дошъл си да си прибереш, каквото си раздал!
Но, Господи, за Дявола не страдай!
Той душата си е взел.( Направена от кал!)

И улиците е задавил от неидване! Поспри се!
Има толкова от вечерта.Да престой!
Небето е червено! И се бистри!
Небето е фалшиво... Колкото и Ти!

Господи, светът Ти се е счупил (1)

Господи, светът Ти се е счупил.
Натрошеното в очите ми бездънно попива!
Не случващото взе, че ми се случи!
И всичко тази вечер ... ми е криво!

Тихите вълни на Дунава във мен се трият.
Призована се прибирам винаги бездомна!
Смалявам се! Сълзите си ще скрия.
И с всеки залез ще съм по-удобна.

Като пъзел ще Ти пасвам, припозната!
Хапеща от болка устни мълчаливи.
Светът Ти се е счупил, Боже. От зората.
Или аз го натроших. От инатливост.

Прокле ли ме някой

Чешмите са пропукани. Като недра от суша.
Текат през пръстите ми вечните години.
В огледалото се соча с пръст. И псувам.
Останала съм гола. Като миналото.

Под гроздето лежи последната ми котка.
(И под кръста. ) Имах вяра само до нея.
После се погледнахме накриво с Господ.
Прокле ли ме някой?!( Сама да живея.)

Ще се намразя някъде преди сбогуване.
Зарад неизпитаното. (Ако още ми тежи.)
Малко неща ( в действителност) са си стрували.
Нямам си никой. ( Да го боли !)

Ще ми се случи

Затръшна се последната врата. Захапана от куче.
Завихриха се новите ми дни. Свободна птичка.
Какво, че във живота (никак) не сполучих.
Ще ми се случи (и на мен) едно обичане.

А после този миг ще позакърпи скъсаното време.
Ще се усмихвам седнала върху семейния албум.
По-висока със около педя.
По-щастлива... със едно наум.

Змийско време

Мразя времето на съзерцание
между релсите на непотеглили вагони.
Как се вият без посоки тайните...
черни, мътни, хапещи усойници.

Има много самота, която реже,
като счупено стъкло зениците солени.
Змиите във очите никога не гледай!
Ще се омагьосаш. И ще се застреляш!

Големите

ГОЛЕМИТЕ понякога са толкова добри,
когато си останал сам на кръстопът пред Бога!
Бог ще те погледне. И ще се смили!
ГОЛЕМИТЕ това го могат.

Но ако трябва да посегнеш и да вземеш
онзи порив, който ще отключи в теб душата!
Умолявам те! Не казвай на ГОЛЕМИТЕ!
Защото ще поискат да ти отсекат ръката!