Господи, светът Ти се е счупил (1)

Господи, светът Ти се е счупил.
Натрошеното в очите ми бездънно попива!
Не случващото взе, че ми се случи!
И всичко тази вечер ... ми е криво!

Тихите вълни на Дунава във мен се трият.
Призована се прибирам винаги бездомна!
Смалявам се! Сълзите си ще скрия.
И с всеки залез ще съм по-удобна.

Като пъзел ще Ти пасвам, припозната!
Хапеща от болка устни мълчаливи.
Светът Ти се е счупил, Боже. От зората.
Или аз го натроших. От инатливост.