Знам, че не е случайно

Господи, знам че ти е омръзнало моето хленчене
и като бездомно коте пред вратата ти да се навъртам...
Знам че Ти си измислил тази шибана Вечност
която липсата на толкова любов е позакърпила...

Ти си този който вижда ,решава, отнема
първо събира, после разделя и тегли чертата.
Много животи излизат верни на теорема.
Моя е грешен. И в часовника. И във датата.

Хиляди пъти изкрещях “ Искам си кучето!“
И ти ми го върна.Просто така.(Съмнявам се.)
Знам, че Господ случайно никога нищо не връща.
И когато пак ми вземеш... ще е всичко в замяна му.