Водно конче

На покрива седеше лудата
и лекичко поклащаше краката си...
Отдолу някаква тълпа
със викове пространството напълваше...
и по земята пъзелно намята отпечатъци.
Един натам... един насам...
внезапно се разтичаха
и шалчето на лудата във въздуха
една ръка успя да хване.
Отгоре някак всичко ти изглежда...
сбъркано.
И да го видиш - няма да повярваш!

И както си седеше - просто скочи.
И някак се скъси небето до земята.
Сълзата ми е като водно конче.
А падна точно във сълзата ти.