Последно

Очите ми парят. Ръждясват от взиране.
Ще закапят сълзите пред есента. (Защото са плахи.)
А аз се правя на инат. От смърт се умира.
Но само веднъж. (Ще го протакам....)

Нали съм човек. По кучешки примирена.
Мога да оставя завет. И прозрачност.
Децата ми да не разплитат времето.
Ще имат двете ми (изписани) тетрадки!