Застреляха старото куче. Хуманно.
И заспаха дърветата в тихия двор.Примирено.
Времето тръгна.Утре къщата си ще запалиш.
И ще грейне небето.От безверие.
Като теглиш чертата. Остава синджира.
И от дулото ще видиш само тихата му смелост.
Кучето след господаря си единствено умира.
Ти не знаеш... колко истински си се прицелил.
И заспаха дърветата в тихия двор.Примирено.
Времето тръгна.Утре къщата си ще запалиш.
И ще грейне небето.От безверие.
Като теглиш чертата. Остава синджира.
И от дулото ще видиш само тихата му смелост.
Кучето след господаря си единствено умира.
Ти не знаеш... колко истински си се прицелил.
0 коментара:
Публикуване на коментар