Нека слепия да поведе хорото ми

Света ми стана тесен. И решетен.
Затвор за мисли. Чувства. И решения.
Застрелвам го. Осъждам го. Обесвам.
И все съм в него. Цялата. Разполовена.

За тъжното му плача. Като камък.
А аз не плача. Може би небето.
Намирам се. Изгубвам се. Намразвам.
Събарям го. И изневяра. Клетва.

Преборих се и се предадох.
Дори дъжда минава през просото.
Нека ме боли. И нека страдам.
И нека слепият да поведе хорото ми.