Уморих се от дребните хора. С дребни души.
Дето все ми повтарят, че да порасна е време.
Аз пораснах. Можеш ли да ме виниш?!
След толкова любови. Смачкани в поеми.
Уморих се да ме съдят.Дявола и Бога.
Недостатъчно добра. И недостатъчно красива.
Носех си кръста. Тайно във джоба.
С последната вяра. И ти си отиде.
Уморих се от смирени. И от все недостижими.
Някой ме благослови. И ме наказа.
Като се опомних. Вече бях фалшива.
Уморих се от любов. Която е омраза.
Дето все ми повтарят, че да порасна е време.
Аз пораснах. Можеш ли да ме виниш?!
След толкова любови. Смачкани в поеми.
Уморих се да ме съдят.Дявола и Бога.
Недостатъчно добра. И недостатъчно красива.
Носех си кръста. Тайно във джоба.
С последната вяра. И ти си отиде.
Уморих се от смирени. И от все недостижими.
Някой ме благослови. И ме наказа.
Като се опомних. Вече бях фалшива.
Уморих се от любов. Която е омраза.
0 коментара:
Публикуване на коментар