Прокле ли ме някой

Чешмите са пропукани. Като недра от суша.
Текат през пръстите ми вечните години.
В огледалото се соча с пръст. И псувам.
Останала съм гола. Като миналото.

Под гроздето лежи последната ми котка.
(И под кръста. ) Имах вяра само до нея.
После се погледнахме накриво с Господ.
Прокле ли ме някой?!( Сама да живея.)

Ще се намразя някъде преди сбогуване.
Зарад неизпитаното. (Ако още ми тежи.)
Малко неща ( в действителност) са си стрували.
Нямам си никой. ( Да го боли !)