Под моето крило

Разлистваш душата ми, защото не умееш да четеш,
както правят мъдрите - в очите.
И после ме твориш отново, за да спреш
да се съмняваш, че съм истинска.

И така в перото ти съм всичко чуждо и еднакво.
И залепвам върху страниците ти - от изтощение.
А думите ти влачат само тишина и плакане.
Защото са преписани. Опитомени.

И под моето крило - на птица уловена,
често ,често с недослава се завиваш.
Всяка крадена душа не става за летене.
Да си различен значи, да се сливаш.